Общи положения
След като кредиторът се сдобие с изпълнителен
титул, той има възможността да пристъпи към образуване на изпълнително дело и
насочване на принудително изпълнение спрямо имуществото на длъжника.
„Правото на принудително изпълнение на взискателя
се състои в правомощието му да изисква от органа на принудително изпълнение да
предприеме действията, включени в съответния посочен от него способ за
изпълнение. На това правомощие отговоря съответното задължение на органа на
принудително изпълнение да приложи този способ. Целта е да се събере
установеното вземане.“- РЕШЕНИЕ № 88 ОТ 03.06.2021 Г. ПО ГР. Д. №
2747/2020 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС. Във връзка със събирането на това
вземане в чл. 442 ГПК е установена възможността на взискателя да насочи
изпълнението върху всяка вещ или вземане на длъжника.
Тази възможност обаче е ограничена в две посоки.
На първо място, при обезпечаването и събирането на вземането, частният съдебен изпълнител е длъжен да съобрази действията, които се предприемат,
като същите следва да са съразмерни с размера на задължението, като се отчетат
всички данни и обстоятелства по делото, процесуалното поведение на длъжника и
възможността вземането да остане неудовлетворено /чл. 442а ГПК/. В случай на съмнение за нарушаване на правилото
установено в чл. 442а ГПК, длъжникът има възможност да подаде възражение срещу
действията на съдебния изпълнител, който следва да се произнесе по възражението.
В практиката няма единодушно мнение дали, в случай че частният съдебен изпълнител
направи отказ да преустанови изпълнителните действия, срещу които е подадено
възражение по чл. 442а ГПК, за длъжника възниква правото да обжалва по съдебен
ред този отказ /ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1598 ОТ 15.05.2019 Г. ПО ГР. Д. № 1773/2019 Г. НА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – СОФИЯ и ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 132 ОТ 20.03.2018 Г. ПО В. Ч. ГР. Д. №
140/2018 Г. НА АПЕЛАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ/.
На следващо място, при осъществяването на действия
по принудително изпълнение срещу имуществото на длъжника, съдебният изпълнител
следва да се съобразява с разпоредбите на чл. 444 ГПК, чл. 446 ГПК и чл. 446а
ГПК, които установяват определен обем и вид имущество, срещу което не може да
бъде насочено изпълнение. Това имущество се нарича несеквестируемо имущество.
С правилата за несеквестируемост законодателят е целял установяването на гаранции, че едно лице няма да бъде третирано антихуманно тогава, когато не е изпълнило доброволно свое имуществено задължение и когато по искане на негов кредитор се пристъпи към принудително изпълнение. Целта е да се гарантира на длъжника, че принудата върху него ще бъде упражнена в такива рамки, които да не застрашават съществуването му и възможността да преживява нормално за в бъдеще/в този смисъл РЕШЕНИЕ № 456 ОТ 25.06.2010 Г. ПО ГР. Д. № 1294/2009 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС/.
Защитена част от имуществото на длъжника
На първо място, в разпоредбата на чл. 444 ГПК е установен списък от вещи, срещу които не може да бъде насочено принудително изпълнение.
Чл. 444 ГПК. Изпълнението не може да бъде насочено
върху следните вещи на длъжника - физическо лице:
1. вещи за обикновено употребление на длъжника и
на неговото семейство, посочени в списък, приет от Министерския съвет;
2. необходимата храна на длъжника и неговото
семейство за един месец, а за земеделските стопани - до нова реколта, или
равностойността ѝ в други земеделски произведения, ако няма такава;
3. необходимите горива за отопление, готвене и
осветление за три месеца;
4. машините, инструментите, пособията и книгите,
необходими лично на длъжника, упражняващ свободна професия, или на занаятчия за
упражняване на неговото занятие;
5. земите на длъжника - земеделски стопанин:
градини и лозя с площ общо до 5 дка или ниви или ливади с площ до 30 дка, и
необходимите за воденето на стопанството машини и инвентар, както и торовете,
средствата за растителна защита и семето за посев - за една година;
6. необходимите две глави работен добитък, една
крава, пет глави дребен добитък, десет пчелни кошера и домашните птици, както и
необходимата храна за изхранването им до нова реколта или до пускането на паша;
7. жилището на длъжника, ако той и никой
от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище,
независимо от това, дали длъжникът живее в него; ако жилището надхвърля
жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с наредба
на Министерския съвет, надвишаващата част от него се продава, ако са налице
условията по чл. 39, ал. 2 от Закона за собствеността;
8. предвидените в друг закон вещи и вземания като
неподлежащи на принудително изпълнение.
Тук следва да се уточни, че в чл. 445 ГПК са
уредени хипотези, при които правилото установено в чл. 444 ГПК не се прилага. Първо, от забраните по чл. 444 ГПК не могат
да се ползват длъжниците относно вещи, върху които е учреден залог или ипотека,
когато взискател е заложният или ипотекарният кредитор. В случай че по едно
изпълнително дело има едновременно обезпечен и хирографарен кредитор, при насочено
изпълнение срещу обезпечението /несеквестируемо имущество/ и осребряване на
същото, от събраната сума се удовлетворява единствено обезпеченият кредитор. В
случай че след удовлетворяване на същия остане определена сума, тя се връща на
длъжника, а не служи за удовлетворяването на хирографарния кредитор.
От забраните по чл. 444, т. 5 и 7 не могат да се ползват и длъжниците по задължения за издръжка, за вреди от непозволено увреждане и от финансови начети, както и длъжниците за случаи, предвидени със закон.
Защитена част от трудовото възнаграждение и пенсията
На следващо място, в разпоредбата на чл. 466 ГПК е уредена несеквестируемост на някои доходи до определен размер.
/Ал. 1/ Ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чиито размери са над минималната работна заплата, може да се удържа само:
1. ако осъденото лице получава месечно
възнаграждение в размер между минималната работна заплата и двукратния размер
на минималната работна заплата - една трета част, ако е без деца, и една
четвърт част, ако е с деца, които издържа;
2. ако осъденото лице получава месечно
възнаграждение в размер между двукратния размер на минималната работна заплата
и четирикратния размер на минималната работна заплата - една втора част, ако е
без деца, и една трета част, ако е с деца, които издържа;
3. ако осъденото лице получава месечно
възнаграждение в размер над четирикратния размер на минималната работна заплата
- горницата над двукратния размер на минималната работна заплата, ако е без
деца, и горницата над два пъти и половина размера на минималната работна
заплата, ако е с деца, които издържа.
/Ал. 2/ Месечното трудово възнаграждение
по ал. 1 се определя, след като се приспаднат дължимите върху него данъци и
задължителни осигурителни вноски.
/Ал. 3/ Ограниченията по ал. 1 не се отнасят до задължения за
издръжка. В тези случаи присъдената сума за издръжка се удържа изцяло, а
удръжките по ал. 1 за другите задължения на осъдения и за задължения за
издръжка за минало време се правят върху остатъка от всичките му доходи.
/Ал. 4/ Върху вземания за издръжка не се допуска принудително
изпълнение. Върху стипендии се допуска принудително изпълнение само за
задължения за издръжка.
Защитена част от доход, получен по сметка в банка.
На следващо място, в чл. 466а ГПК е уредена
несеквестируемост на доход, получен по сметка в банка.
/Ал. 1/ Несеквестируемостта на доходите по чл. 446 ГПК, както и на помощи и
обезщетения съгласно друг нормативен акт, се запазва и ако са
постъпили по банкова сметка, но не по-рано от един месец преди налагане на
запора.
/Ал. 2/ Запорното съобщение не поражда действие по
отношение на помощите и обезщетенията по ал. 1 изцяло, както и спрямо пенсията
до размера на минималната работна заплата, освен за задължения за издръжка.
/Ал. 3/ Когато от основанието на постъпленията по
банковата сметка е видно, че те представляват възнаграждения за работа, банката
не изпълнява запора до размера на минималната работна заплата, освен за
задължения за издръжка.
Тук следва да се отбележи, че в мотивите по т. 13
от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК е установено, че секвестируема е наличността по
сметката преди постъпването на последното по ред „плащане”, тъй като същите се приемат за спестявания на длъжника.
Защита срещу изпълнение върху несеквестируемо имущество
В случай че длъжникът по изпълнителното дело
прецени, че действията на частния съдебен изпълнител са насочени срещу
несеквестируемо имущество, той може да подаде жалба срещу тези действия на ЧСИ.
Тази възможност за длъжника е установена в разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 2
ГПК. Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител до окръжния съд по мястото на изпълнението
в двуседмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при
извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи - от деня на
съобщението.
Подаването на жалбата не спира действията по изпълнението, но съдът може да постанови спирането.
Изложената по-горе информация не представлява правен съвет, а има единствено информативен характер. В случай че имате нужда от правна консултация по конкретен казус, не се колебайте да се свържете с нас.
