Право на ползване- общи положения
Според разпоредбата на чл. 56
ЗС ограниченото вещно право на ползване представлява право да се използва вещта
съгласно нейното предназначение и да се получават добиви от нея без тя да се
променя съществено. Т.е. ограниченото право на ползва дава възможност
на своя притежател да използва веща. Тази възможност да се използва веща обаче е
значително по-тясна от тази, която притежава собственикът на веща, тъй като е
ограничена до използването на вещта без същата да се променя съществено. Като
съществено изменение се приеме, всяко изменение, което е извън кръга на
действията по обикновеното управление на вещта, като например: събаряне на
постройки, построяване на още един етаж и др.1
Ограниченото вещно право на
ползване е най-широкото сред установени в закона права върху чужда вещ. То е противопоставимо като абсолютно субективно
материално право на всеки, в това число и на собственика на имота /в този смисъл Решение № 14 от 20.03.2015 г.
на ВКС по гр. д. № 5426/2014 г., II г. о., ГК/. В тази хипотеза правото на собственост се нарича „гола собственост“, тъй като правото на
собственика не е погасено и продължава да съществува, но той се е лишил от
всяка възможност да използва вещта.
Правото на ползване, както и всички други вещни права върху чужда вещ,
доколкото те са предвидени в законите, могат да се придобиват или учредяват с
правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона /чл.55 ЗС/.
То може да бъде учредено както
върху недвижими, така и върху движими вещи. Изключение са потребимите вещи, тъй като при използването им според
тяхното предназначение същите биват унищожени или дотолкова увредени, че не
могат повече да се използват по предназначение.
Пример за потребими вещи са:
хранителните стоки, суровините и горивните материали.
Учредяването на право на ползва може да е за определен период или
безсрочно, както и да е възмездно или безвъзмездно и не може да бъде
отчуждавано от ползвателя.
В чл. 59 ЗС е установено, че в
случай че правото на ползване е учредено безсрочно в ползва на физическо лице,
правото се погасява със смъртта на това лице, а в случай че е учредено в полза
на юридическо лице, правото се погасява с прекратяване на ЮЛ.
Права и задължения при учредяване на право на ползване
С учредяването на правото на
ползване за лицето, в чиято ползва е учредено, възникват права и задължения.
От една страна, лицето има право да ползва вещта спрямо нейното
предназначение и да получава добивите от нея /граждански или естествени/.
От
друга страна, има следните задължения: 1) да
не изменя съществено вещта; 2) да
плаща разноските, свързани с ползването,
включително данъците и другите такси; 3) да
поддържа вещта в състоянието, в което я е приел; 4) да я върне на собственика след прекратяване на правото на ползване;
5) да застрахова вещта в полза на
собственика и да плаща премиите за застраховката, ако не е постановено или
уговорено друго. Тук следва да се уточни, че ползвателят не отговаря за овехтяването и изхабяването на вещта, които
се дължат на обикновената употреба.
Ползвателят е длъжен и да съобщи на собственика за всяко посегателство върху собствеността /чл. 58 ЗС/. Като посегателство върху собствеността се приема отнемането на владението, предявяването на иск за собственост от трето лице или други действия, които могат да доведат до негативно засягане на правата на собственика по отношение на вещта /в този смисъл РЕШЕНИЕ № 938 ОТ 12.07.2007 Г. ПО ГР. Д. № 692/2006 Г., V Г. О. НА ВКС, РЕШЕНИЕ № 204 ОТ 09.04.2009 Г. ПО ГР. Д. № 1297/2008 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС/. „Макар, че съгласно чл. 58 ЗС е длъжен да съобщи на собственика за посегателствата върху имота, ползвателят и сам може да си служи с вещните искове - ревандикационен и негаторен, с оглед разпоредбата на чл. 111 ЗС /предвиждаща, че разпоредбите относно недвижимите имоти се прилагат и спрямо вещните права върху такива имоти, ако законът не постановява друго/ и липсата на текст, ограничаващ ползвателя да предявява исковете за защита на своето вещно право.“- РЕШЕНИЕ № 204 ОТ 09.04.2009 Г. ПО ГР. Д. № 1297/2008 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС.
Прекратяване на правото на ползване
Учреденото
право на ползва се прекратява, в
случай че ползвателят почине /ФЛ/ или бъде прекратен /ЮЛ/, вещта погине,
правото на ползване не се упражнява в продължение на 5 години или с решение на
съда, в случай че ползвателят, въпреки отправеното му предупреждение,
продължава да си служи с вещта по начин, който застрашава същата с разрушаване
или със значително повреждане, ако нарушава своите съществени задължения или
ако съществено променя вещта /чл. 61 ЗС/.
До прекратяване на правото на ползване на недвижим имот може да се стигне и като се извърши отказ от право на ползване. Отказът се осъществява от титуляра на правото на ползване, като се изготви декларация за отказ от право на ползване, която следва да бъде в писмена форма с нотариална заверка на подписите и да бъде вписана в имотния регистър.
Учредяване на право на ползване
Най-често срещана в практиката е хипотеза на учредяване на право на ползване върху недвижим имот- апартамент, къща, гараж, дворно място или друг имот. Поради тази причина и в настоящата публикация ще бъде разгледана точно тази хипотеза.
Доколкото в чл. 18 ЗЗД е установено, че договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване на други вещни права върху недвижими имоти трябва да бъдат извършени с нотариален акт, договорът за учредяване на право на ползване също следва да бъде в нотариална форма. Изключение правят случаите на учредяване на право на ползване върху имоти- частна държавна или общинска собственост, при които приложима е разпоредбата на чл. 18 ЗС, която установява, че в тези хипотези договорът се сключва в писмена форма и се вписва по разпореждане на съдията по вписванията по местонахождението на имота.
Необходими документи за учредяване право на ползване
При
изповядване на сделката пред нотариуса следа да бъдат представени следните
документи:
Ø Пълномощно, ако в сделката участва
пълномощник /пълномощното следва да е
изрично и с нотариална заверка на подписите/;
Ø Документи удостоверяващи правото на
собственост на прехвърлителя върху недвижимия имот;
Ø Удостоверение за данъчна оценка на правото на ползване, издадено от териториалната
данъчна дирекция по местонахождението на недвижимия имот, върху който е
учредено правото на ползване;
Ø Скица
на имота, върху който е учредено правото на ползване;
1 Ново вещно
право, проф. Петко Венедиков, стр. 134;
