Дела срещу Банки или фирми за бързи кредити.

 

Дела между Банки или фирми за бързи кредити и потребители. Какви са правата ни?


Безспорно най-честата причина за воденето на дела между банки или фирми за бързи кредити и техните длъжници е нарушаването на задължението за погасяване на месечните вноски по договора за кредит. Обикновено тази невъзможност е в резултат на непредвидени житейски събития /болест, уволнение и др./. Много често обаче в практиката се сблъскваме и със случаи, при които са налице неправомерни действия на банки или фирми за бързи кредити, които пряко или косвено допринасят за възникването на невъзможността за погасяване вноските по кредита. Тези неправомерни действия могат да бъдат осъществени, както при сключването на договора за банков кредит, така и в срока на действие на самия договор. Примери за такива действия са:

Действия, противоречащи на правилата, установени в Закона за потребителския кредит

Ø     Преди потребителят да е обвързан от предложение или от договор за предоставяне на потребителски кредит, кредиторът НЕ Е предоставил своевременно на потребителя съобразно изразените от него предпочитания и въз основа на предлаганите от кредитора условия на договора необходимата информация за сравняване на различните предложения и за вземане на информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит.

Ø   Не всички елементи на договора са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, въпреки че в разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК е  установено такова правило, като дори е определено, че шрифтът следва да не е по-малък от 12.

Ø     Кредиторът изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, което е изрично забранено в разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК.

Ø     Годишният процент на разходите е уговорен в размер от пет пъти по-висок размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България /т.е. ГПР е над 50%/.

Ø     Нарушава се установеното в чл. 11, ал. 1 ЗПК и 12, ал. 1 ЗПК задължително съдържание на договора.

Ø     Към договора за потребителски кредит липсват подписани общи условия.

Действия, противоречащи на правилата, установени в Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители

Сравнително идентични са нарушенията и по Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители, като най-често проблемите при тях са свързани с начисляване на недължими лихви и изменение на годишния лихвен процент едностранно от банката.

Действия, противоречащи на правилата, установени в Закона за защита на потребителите

В чл. 24 от Закона за потребителския кредит и чл. 40 от Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители е установено изрично, че за договорите за кредит по тези закони се прилагат и разпоредбите на чл. 143 - 148а от Закона за защита на потребителите. Тези разпоредби регламентират материята на неравноправните клаузи в потребителски договори.

Неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В чл. 143, ал. 2 ЗЗП са установени отделни хипотези, при които една клауза в потребителски договор се приема за неравноправна.

Въпреки установените в закона правила обаче много често в потребителските договори е налице включването на неравноправни клаузи. При договорите за кредит такива са:

Ø     Клаузи, които задължават потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка;

Ø  Клаузи, които предвиждат автоматично продължаване на срочен договор, ако потребителят не заяви желание за прекратяването му, и срокът, в който трябва да направи това, е прекалено отдалечен от датата, на която изтича срочният договор;

Ø  Клаузи, които позволяват на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание;

Ø     Клаузите, които потребителя се е наложило да приеме без той да е имал възможност да се запознае преди сключването на договора;

Защита при неправомерни действия на Банки и фирми за бързи кредити

Част от изложените по-горе неправомерни действия на Банки и  фирми за бързи кредити са в противоречие с установените в императивни правни норми правила, което прави същите недействителни. Същевременно за друга част от тези нарушения на Закона за потребителския кредит и Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители е установено изрично, че водят до недействителност на целия договор. Същото е положението и с неравноправните клаузи, като в чл. 146, ал. 1 ЗЗП е казано, че неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. В тази връзка, в зависимост от обстоятелствата около конкретния случай, има няколко варианта за защита.

На първо място, в случай че потребителят не е в просрочие и изпълнява задълженията си по договора, за него съществува възможността за предявяване на иск за прогласяване на нищожност на определени клаузи или на целия договор.

На следващо място, в случай че потребителят вече е изпаднал в невъзможност да погасява месечните си задължения по договора, следва да се вземат в предвид няколко обстоятелства:

Ø   Обявено ли е вземането за предсрочно изискуемо.

Ø   Има ли подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

Ø   Има ли образувано изпълнително дело срещу потребителя.

Тук най-разпространена е хипотезата, при която потребителят е изпаднал в неизпълнение и срещу него е издадена заповед за изпълнение /чл. 410 ГПК/ или заповед за незабавно изпълнение /чл. 417 ГПК/, която му е връчена. В този случай изключително важно е навременното консултиране с адвокат, тъй като от получаването на заповедта започва да тече едномесечният срок за подаване на възражение срещу заповедта. След изтичане на срока за възражение, заповедта за изпълнение влиза в сила и се губи възможността същата да бъде оспорена.

В случай че бъде подадено възражение срещу заповедта, съдът ще укаже на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си, като ако не предостави доказателства за завеждане на такъв иск в едномесечен срок, заповедта се обезсилва. Ако заявителят предяви установителен иск, в рамките на процеса ще могат да бъдат направени възражения за нищожност на договора или определени клаузи, изтекла давност на вземането и т.н.

Следва да се вземе под внимание факта, че подаването на възражение и воденето на исково производство има и рискове, тъй като, в случай че изложената от потребителя теза бъде отхвърлена, а вземането на кредитора бъде установено в пълен размер, това ще доведе единствено до генериране на допълнителни разходи за потребителя. В тази връзка, преди подаването на възражение срещу заповедта за изпълнение, е добре да  бъде извършена консултация със специалист в областта.

                                                                                                                    

Изложената по-горе информация не представлява правен съвет, а има единствено информативен характер. В случай че имате нужда от правна консултация по конкретен казус, не се колебайте да се свържете с нас.