1. Публично набиране на средства с цел благотворителност
Публичното набиране на средства /ПНС/ представлява дейност по доброволно и безвъзмездно предоставяне и събиране на блага за подпомагане на определена кауза. В общият случай публичното набиране на средства представлява двустранен процес. От една страна, имаме представяне на една кауза пред обществото, извършването на подготвителни действия и осъществяване на ПНС. От другата страна, имаме дарение, по силата на което дарителят безвъзмездно предоставя едно благо, което следва да бъде потребено от дарения по определената за това цел.
Липсва законова уредба регулираща публичното набиране на средства за благотворителност в нейната цялост. За дарението се прилагат правилата уредени в чл. 225 и следващите от ЗЗД. По отношение на процеса по представяне и популяризиране на каузата и разходването на събраните средствата уредба липсва.
Публичното набиране на средства може да бъде осъществявано, както от
физически така и от юридически лица. Не е необходима регистрация в специален
регистър, а набирането на средствата става по специална /дарителска/ сметка.
Сметката може да бъде открита при определена банка, като за същата се определя цел, която не може да противоречи на законите в страната или добрите нрави. Дарителските сметки се ползват с определени преференции, като обикновено не се събират такси за откриване, за обслужване, закриване, извършване на вноски и преводи и т.н. Липсва изискване за поддържане на минимален авоар. Сумите събрани по дарителската сметка се разходват в съответствие с определените в договора правила и цел на набирането на средства. След изтичане на срока на договора или постигане на целта, сметката от дарителска се трансформира в разплащателна и средствата, които са останали по сметката могат да бъдат използвани от титуляря. Това води до неморални практики.
2. Дарение- правна характеристика
Дарението представлява съглашение между две страни
/договор/, по силата на което едното лице, наричано дарител, отстъпва веднага и
безвъзмездно определено имуществено право на дарения, който го приема.
Договорът се характеризира с няколко основни елемента. Първият е донанди
каузата, която представлява намерението на едно лице да надари друго- акт на
щедрост. Това намерение следва да е прието и от двете страни. Вторият елемент е
безвъзмездността. При договорът за дарение намерението да надари следва да е
типичната и непосредствена цел на договора. На следващо място, с договорът за
дарение веднага, безвъзвратно и окончателно се отстъпва правото, като не може
да има предварителен договор за дарение, дарение на бъдещи вещи или под срок.
Договорът за дарение е уреден в Закона за задълженията и договорите в чл. 225 и следващите. В общия случай договорът за дарение е едностранен, безвъзмезден, каузален и комутативен договор, като може да е формален или реален.
Страните по договора се наричат дарител и дарен. Дарителят следва да е
дееспособно лице, титуляр на правото, което предоставя безвъзмездно. В
практиката съществува противоречие относно действителността на договора в
хипотезата на дарение на чужда вещ, като първото мнение е, че договорът е нищожен,
а другото, че дарението е действително, в случай че дарителят има правно
очакване да придобие имота. Дарен може да е всяко физическо и юридическо лице,
като в частни случаи има установени ограничения.
Предмет на договора за дарение може да е всяко имуществено благо.
Формата на договора е различна в зависимост от предмета. В случай че се прехвърля собствеността на недвижим имот, формата е нотариална. При дарението на МПС договорът е формален с нотариална заверка на подписите. При дарението на движими вещи има възможност за избор. В първия случай договорът е неформален и реален, а в другия е формален- с нотариална заверка на подписите.
3. Данъчно облагане при дарение
При даряване на имущество лицето, което го получава, дължи данък. Този данък постъпва в общинския бюджет. ЗМДТ определя и условията за освобождаване от данъка при придобиване на имущество по дарение. Режимът на облагане с данък при придобиване на имущества по дарение е регламентиран в чл. 44-51 от Закона за местните данъци и такси. Обект на облагане с данък са имуществата, придобити по дарение. Данъкът се заплаща от приобретателя на имуществото. При дарение на имущество данъкът се начислява върху оценката на прехвърляното имущество в размер, определен от общинския съвет с наредба. Размерът на данъка може да варира от 0,4 до 0,8 на сто - при дарение между братя и сестри и техните деца, и от 3,3 до 6,6 на сто – в останалите случаи; С разпоредбата на чл. 48, ал. 1 ЗМДТ се освобождават от данък даренията към определени лица /даренията за лечение на граждани на държава- членка на Европейския съюз; юридическите лица с нестопанска цел със статут в обществена полза за получените и предоставените дарения/.
4. Данъчни облекчения при дарение
С цел насърчаване участието в различни кампании за
обществено набиране на средства за благотворителност законодателят е предвидил
определени данъчни облекчения за дарителите, физически и юридически лица, в
случаите когато получатели на дарения са лица, които попадат в изрично и
изчерпателно посочени в данъчните закони категории.
Чл. 22 от ЗДДФЛ регламентира възможността за ползване на данъчно
облекчение при дарения, извършени и декларирани от физически лица. Намалението
се прилага върху сумата от годишните данъчни основи и размерът му зависи от
статута на лицата, в полза на които е направено дарението, като варира от:
- до 5% при дарения в общия
случай към юридически лица с нестопанска цел, здравни или лечебни заведения,
специализирани и образователни институции, културни институти, БЧК, УНИЦЕФ и
много др.;
-
до 15% от сумата от годишните данъчни основи при дарение за културата по реда и
условията на Закона за меценатството;
- до 50%, когато дарението е в полза на
Националната здравноосигурителна каса – за дейности във връзка с лечението на
деца, финансирани с трансфери от бюджета на Министерството на здравеопазването,
и/или Център за асистирана репродукция.
Чл. 31 от ЗКПО определя реда и условията, при които даренията от
юридически лица могат да бъдат признати за разходи. За данъчни цели се
признават счетоводни разходи за дарения в общ размер:
- до 10% от положителния счетоводен
финансов резултат (счетоводната печалба), когато разходите за дарения са
направени в общия случай в полза на юридически лица с нестопанска цел, здравни или
лечебни заведения, специализирани и образователни институции, културни
институти, БЧК, УНИЦЕФ и много др.;
- до 50% от счетоводната печалба,
когато разходите за дарения са направени в полза на Националната
здравноосигурителна каса – за дейности във връзка с лечението на деца,
финансирани с трансфери от бюджета на Министерството на здравеопазването, и
Център за асистирана репродукция.
- до 15% от счетоводната печалба при
безвъзмездно предоставена помощ при условията и по реда на Закона за
меценатството;
- за данъчни цели се признават
разходите за дарения на компютри и периферни устройства за тях, които са
произведени до една година преди датата на дарението, направени в полза на
български училища, включително висши училища.
Във
връзка с предоставянето на данъчни облекчения следва да бъде представен
документ за направено дарение и размера на същото.
5. Варианти за осъществяване на ПНС
А) Публично набиране на
средства чрез дарение при посредничество на организатора на ПНС.
При този вид публично набиране на
средства имаме избор на кауза, откриване на дарителска сметка, популяризиране,
осъществяване на кампанията и разходване на набраната сума. Не е необходимо
предварително да са известни лицата, между които ще бъде разпределена събраната
сума.
Организаторът на публичното набиране на
средства играе ролята на посредник между дарителя и надареното лице, като:
-
В случай че лицето, което ще бъде надарено е известно преди извършване
на дарението, отношенията между организатора и дареното лице се явяват отношения
по договор за поръчка. Поръчката е едностранен, безвъзмезден и неформален
договор. По силата на договора за поръчка едно лице /доверител/ възлага на
друго лице /довереник/ да извърши за сметка на доверителя възложените му правни
действия.
- В случай че страната по дарението, която ще бъде надарена не е известна отношенията между дарителя и организатора също се явяват отношения по договор за поръчка. Дарителят предоставя определени средства по дарителката сметка с цел впоследствие те да бъдат разходени с благотворителна /дарствена/ цел в зависимост от каузата. Така по силата на договорът за поръчка, при разпределение на събраните средства, организаторът като довереник на дарителя и от негово име и за негова сметка сключва договор за дарение с надареното лице.
И при двете хипотези имуществото на
организаторът не се променя, като страни по дарението са дарителя и надареното лице,
а организаторът е само посредник. При тази хипотеза дарените средства
преминават директно от патримониума на дарителя в този на дарения. Поради това
не се поражда задължение за организатора за осчетоводяване на средствата като
приход, респективно заплащането на данък по ЗКПО и ЗМДТ.
Възникват данъчни задължения за
надареното лице. В случай че надареният е юридическо лице и не попада в
изключенията по чл. 48, ал. 1 ЗМДТ, се дължи данък по ЗКПО и ЗМДТ. В случай че
надареният е физическо лице и не попада в изключенията по чл. 48, ал. 1 ЗМДТ,
се дължи данък по Закона за местните данъци и такси.
В
чл. 45, ал. 1 е уредена възможността да бъде уговорено заплащане на дължимият
данък от дарителя.
Б) Публично набиране на средства чрез дарение по дарителска сметка с
титуляр трето лице.
В процеса по организация, преди
започване на популяризиране на каузата и събиране на средствата, се определя
физическо или юридическо лице, което ще се ползва от средствата набрани по
кампанията. След като има определено лице и кауза, се учредява дарителска
сметка, като титуляр на същата е това лице. Така при осъществяването на
дарението средствата преминават директно от патримониума на дарителя в този на
дареното лице, като не се изисква посредничеството на организатора на публичното
набиране на средства.
Възникват
данъчни задължения за надареното лице, като в зависимост от вида на дареното
лице се прилагат ЗКПО или ЗМДТ.
Използвани съкращения:
ПНС-
публично набиране на средства
ЗЗД- Закон
за задълженията и договорите
ЗМДТ- Закон
за местните данъци и такси
ЗДДФЛ- Закон
за данъците върху доходите на физическите лица
ЗКПО- Закон
за корпоративното подоходно облагане
Изложената по-горе информация не представлява правен съвет, а има единствено информативен характер. В случай че имате нужда от правна консултация по конкретен казус, не се колебайте да се свържете с нас.